Владимир Костов

Владимир Костов, журналист от радио Свободна Европа (1978-1994)

Така наречената Истанбулска конвенция на Съвета на Европа, въпреки благовидното й наименование, въпреки усмихнатата й фасада, цели точно това. Да отвори пътя за подмяната на традиционното българско семейство, основано на брака между мъж и жена, и продължаващо линията на поколенията, раждайки и отглеждайки момичета и момчета, с “джендърско множество” от индивиди, колебаещи се между десетки “полови идентичности”.
Не само заплахата е направо неограничена в последиците й, ако й бъде веднъж “отворена вратата”. За това съдбоносно “отваряне на вратата” българските власти са подложени на небивал натиск от лобистки и бюрократски групи и връзки, непознати в историята, както по финансовите средства, с които разполагат, така и по удобните им прикрития в структурите на ЕС и на хиляди НПО-та.
Никакви нови преводи на текста на конвенцията, никакви процедури и други такива, не обещават решение на проблема. Спасителната стъпка в този момент е само една.
Национално обединение на политическите сили, около позицията на българската православна църква, подкрепена от всички представителни вероизповедания в България, и категоричен отказ да бъде ратифицирана Истанбулската конвенция. В качеството си на председател на ЕС, България да осведоми за позицията си останалите страни членки на съюза и да инициира процедура за преоценка на конвенцията.
Може да се предполага, че дори и подобна откровена и категорична позиция, няма да донесе крайно решение на проблема. Интересите и целите на средите, инициатори за рушителните за традиционното семейство процеси, отиват твърде далеч и не само България е тяхна цел. Но една ясна българска позиция сега, в този момент, ще отстрани непосредствената опасност за България и българското общество, а ще помогне и на обществеността в Европа да види и прецени проблема в истинската му тяжест и значение за бъдещето на континента.
А що се отнася до българските политици – управляващи и в опозиция – това е единственото средство “да заслужат” местата си на трибуните при честванията на 140-те години от 3 март 1878.