доц. д-р Мариян Стоядинов, ВТУ
преподавател по систематично богословие
Обществената съпротива срещу Истанбулската конвенция идва най-вече от това, че визира децата
АНА МИНЕВА, TIMES.BG
5 февруари 2018 – Двери на православието (dveri.bg)
– Доц. Стоядинов, БПЦ излезе с много категорична позиция по отношение на предстоящата ратификация на Истанбулската конвенция. Как ще коментирате становището й?
– Първо, дебатът се състоя постфактум, защото две стъпки в приемането на този документ – подписването на конвенцията и гласуването в Министерски съвет – са направени от държавната администрация буквално „зад гърба” на обществото. Църквата реагира преди последната стъпка – ратификацията. Защото ако тази ратификация изобщо мине, ще дойде ред на законодателни инициативи, на национални програми и мн. други неща, които ще бъдат имплантирани в образователната система и всички други сфери, включително и в медиите. Тогава ще е късно за дебат. Затова е толкова категорична позицията на Българската православна църква. Тя дойде буквално в последния момент, защото в последния момент цялото общество разбра за какво става дума. Ако, може би, патриотите не бяха повдигнали въпроса на гласуването в Министерски съвет, едва ли и ние днес щяхме да водим този разговор. Затова по-добре сега, отколкото никога.
Освен това – протестантските изповедания реагираха, епископската конференция на Католическата църква – също. Нима някой е очаквал православните в България да останат без становище?
– Смятате ли, че ако бъде ратифицирана конвенцията, в българското законодателство ще навлезе „чужда агент“?
– Да, защото смятам, че имаме достатъчно адекватен закон за домашното насилие. Имаме закон, чийто обект е лицето в семейството, без изрично да се посочва дали това е детето или който и да било от родителите. Насилието е зло, което няма пол и род. Човекът, а не просто жената или мъжа, са инструментите на това зло и няма никаква правна логика да стигматизираме мъжете като единствено виновни, само за да вкараме ЛГБТ -дневен ред в детската градина. И като споменавам детската градина, нима „структурната природа на насилието над жени като насилие, основано на пола” (цитирам Преамбюла) е причина за издевателството над деца от страна на персонала в детска градина „Брезичка” в Бургас? А в случая с малтретираното новородено в едно родилно преди време – пак ли „неравнопоставените властови отношения между жените и мъжете” са причина? Казвам всичко това, за да стане ясно – в обществото ни има насилие и потърпевши са всички – от новородените, до възрастните хора и хората с увреждания. В обществото ни има достатъчна мяра нетърпимост към това зло. Имаме и адекватни за това закони. Единственото, което липсва, е спазването им! Конвенцията, освен да ни разедини, до сега друго не е постигнала, няма и да постигне.
– Защо има такава обществена съпротива срещу документа?
– Защото визира децата. Те са посочени като „агенти на промяната”. Те ще трябва да разиграват „нестереотипните роли на пола”. Те ще подлагат на преоценка „традиционните” стереотипи. Аз лично нямам доверие на НПО, които са ангажирани да провеждат тази политика в публичните детски заведения, в образователните институции, в медиите. Нямам доверие и на инспектиращия орган – GREVIO, който като структура не е на нивото дори на собствените си изисквания за джендър и географски баланс. Нямам доверие и на голяма част от локалните ни политически ментори, поне докато не станат бивши, защото тогава всички – сякаш по някакво неписано правило, започват да се държат по-малко надменно и високомерно.
– Смятате ли че Истанбулската конвенция изразява диктата на малцинството над мнозинството?
– Разбира се. Това е елемент на постмодерния прочит на обществените отношения, където правата на малцинството са по-важни от правата на мнозинството. Но Истанбулската конвенция е и лакмус: за това как чиновници, които не са избирани на избори от никого, и които не дължат отговорност никому, могат да повлияят и да променят дневния ред на всяко едно общество. Конвенцията в нашият случай е и лакмус за това, до каква степен сме заслепени от ореола на спасителите от чужбина. За мен съпротивата на хората от Източна Европа е в голяма степен заради опита от преживения тоталитаризъм, който поколения на Изток имаме. Твърде много съветски елементи рецидивират в диктата към малките страни от страна на новите Съвети. [1]
[1] Игра на думи със Съвета на Европа, Съвета на ЕС и пр.