Петър Москов

В статията си “Фалшивият скандал с Истанбулската конвенция” проф. К. Янакиев, човек, когото уважавам и ценя, развива тезата си като контрапункт на моята позиция за Истанбулската конвенция. Длъжен съм да изразя несъгласието си с проф. Янакиев с аргументи по смисъла, по идеологията и по политическите последствия от тази конвенция.

За смисъла на конвенцията

Конвенцията, изчистена от понятията “джендър”, “социален пол” и “идентичност, основана на социалния пол” и произтичащите от тях текстове, би представлявала безспорен документ, срещу който никой не би възразил. Точно тук е двойното дъно, защото авторите изрично казват, че точно тези части не могат да бъдат променяни и тълкувани. Можем да приемем конвенцията без много от текстовете, отнасящи се пряко към насилието върху жени, но без джендър частта не можем.

Един вид ясно ни казват кое им е същественото в този документ. Ако конвенцията е това, за което ни се представя – оръжие срещу насилието върху жени, основано на това, че са жени, то тези понятия са не просто не на място – те по същество противоречат на обявените цели на документа. Ако полът е въпрос на избор, насилникът може да приеме една жена за мъж като социален пол и тя да не е защитена от Конвенция против насилието над жени.

Документ, който цели ненасилие над жени и изкореняване на предразсъдъци, свързани с човешкия пол, трябва да каже, че полът няма социална роля. Съмнително е дали тези неща трябва да бъдат въобще предмет на закон, но ако авторите са убедени в това, то такъв закон трябва да каже, че половата идентичност има значение за ролята на индивида в процеса на възпроизводство, и нищо друго. Нататък те са хора, равни пред закона и пред бога.

Защото, ако мъжете и жените могат да имат най-различни социални полови роли, то е логично да бъдат социално третирани най-различно, което по думите на защитниците на конвенцията е дискриминация. С други думи, ако целта ти е да напишеш документ, в който казваш, че хората трябва да се третират еднакво, независимо от пола им, не набутваш вътре още десет определения за пол, с което да подчертаеш, че разлики има и те са много. Е, това там не го пише, но пише други неща.

В доклада към конвенцията, който се нарича обяснителен, т.е. е официалното обяснение какво се има предвид в текстовете на самата конвенция, се казва: “Определени групи от индивиди изпитват дискриминация, основана на тяхната джендър идентичност, което, просто казано, означава, че джендърът, с който се идентифицират, не съвпада с този, който им е определен при раждането. Това включва трансджендър и транссексуални лица, кросдресъри, травестити и други групи лица, които не отговарят на това, което обществото е установило като принадлежащо към категориите “мъж” и “жена”.

“Това е официалното обяснение на Съвета на Европа за понятията “джендър” и “социален пол”. Както самите автори казват, “просто казано”, означава точно това и да се продължава с обяснения, че тези понятия се отнасят до ролята на жената в кухнята, е обидно за тези, които го правят. Не мисля, че проф. Янакиев е прав да твърди, че става въпрос за лош превод, променящ смисъла, защото аз, както и да се мъча да превеждам “кросдресър”, все не мога да го свържа с насилие върху жени.

Натискът върху институциите е да приемат, че всеки има правото да се определи като мъж, жена или нещо друго и половата идентичност да се определя от сексуалните практики на индивида. Ако веднъж сме приели, че полът е социална роля, то няма аргументи против това. Както и няма аргументи срещу нужните промени в българското законодателство за осъществяване на целите на вече приетата конвенция. Така както това се случва в други страни, които са я ратифицирали.

Германският конституционен съд например в задължението си да приведе нормативната уредба в страната към целите на конвенцията, която Германия е приела, и произтичащите от това искания на немски граждани нормативно постановява наличието на “трети пол” със следната аргументация: “Определянето на социален пол е от основно значение за индивидуалната идентичност.” И, моля, не ми говорете за това, че е хубаво във всичко да сме като германците, защото еднакво не приемам както “третия пол”, така и “Третия райх”.

И това не е позиция против хомосексуализма и подобните състояния на духа и тялото. Нямам нито нещо “против”, нито нещо “за” навиците на тези хора и оценката ми за един човек не се базира на сексуалната му ориентация. Кой какво прави в свободното си време е негова работа. Едни събират марки, други шият гоблени, трети ходят на риба, четвърти правят секс с хора от същия пол или решават да прекарат уикенда, като се идентифицират с различен от собствения си пол. Това си е тяхно решение и тяхно право. Казвам само, че ако не виждаме място в закон срещу насилието върху жени да се третират специално правата на филателистите и в учебните програми на децата да се включва изучаването на разликата между рибарите в сладки и солени води с изричната норма, че да си рибар е нещо хубаво и трябва да го приветстваме, то това важи и за останалите изброени категории. Другото би било дискриминация по полов признак.

Всъщност това, което убягва на проф. Янакиев, е, че конвенцията е стъпка от налагането, под друго име, на вижданията на една специфична група хора като норма за цялото общество. Това става очевидно, като се разгледат процесите през теорията на Джозеф Овъртън (The window of discourse). Тази методология, формирана, за да даде оценка за наличните условия за налагане на смислени политики от държавата, чудесно дешифрира технологията, с която радикални групи реализират маргиналните си цели до степен на налагането им като законова норма. В случая – многото полове, идентичността и еднополовите бракове. Ще обясня това през станалия христоматиен пример с канибализма. И така, ако ние с проф. Янакиев искаме да наложим канибализма като законова норма, трябва да минем през следните етапи:

  1. Организиране на научни събития, в които изследваме имало ли е канибалски общества. Ацтеките са били канибали и са имали много развита цивилизация. Най-развитата за времето си! Защо въпреки канибализма са били успешни? А може бе са били успешни заради канибализма? Рисунките в Наска са възможен контакт с други цивилизации. Защо дори могъщ извънземен разум е приел за нормално да контактува с канибали. Ама, Наска не е при ацтеките…

Нищо, от една социо-културна група са. Хора с много научни титли пред името си и с пет лева в джоба срещу още пет лева създават теории, че ако се абстрахираме от предразсъдъците си, ще видим, че канибализмът е бил нещо естествено, генетично присъщо на хората. Изследването на генома започва да доказва това. Между гуанина и цитозина в късото рамо на 11-тата хромозома има нещо, което ни кара да мислим така, нали? Ама какво? Още не знаем, но не можем да го отхвърлим.

Дотук работата е “идваме с мир”, pure science, ретроспективно и университетски отвлечено. Вие си четете за това в “Дневник”, докато дъвчете обедната киноа, забавно е и го шервате на приятели. Защото вие сте против канибализма, но сте за науката. Дотук ние с проф. Янакиев сме постигнали възможността да се говори за канибализма без отвращение. Вече няма обществено табу. Сега е време да осъвременим разговора и от научен да го превърнем в културен.

Кронос изяжда децата си. Самото време, родено от сливането на земята и небето, е канибал! Боговете са канибали, значи вече официално е религия. Филмът за алпинистите, които, засипани от лавина, изяждат умрелите си колеги, е chef d’oeuvre. Вече и чувствителните души на творците обръщат поглед към суровото изящество на канибализма. Лейди Гага пее “Eat me baby”. Да си канибал е cool! При тезата с половете този етап е отдавна успешно приключил.

Александър Македонски е гей и е завладял половината свят. Дори във филма го показаха хората, че е бил повече гей, отколкото всичко друго. Бил е много успешен. Да си гей не е индивидуална странност, а белег на успеха. Половете не са два, а петдесет и няколко, защото учените в един университет са го доказали. Оскар Уайлд не е остроумен писател със странна съдба, лежал за педофилия, а героичен гений, продукт на социалната си полова идентичност. Да отричаш социалния пол, значи да отричаш историята и културата наведнъж. Сватбата на Рики Мартин с приятеля му ще бъде светското събитие на десетилетието. Това е попкултура, мейнстрийм и наука. Ако не го приемаш, си задръстен и невеж.

  1. Следващата стъпка по легализацията на канибализма е да отделим думите от техния смисъл. Въпреки че обществото вече не ни отхвърля агресивно, не можем да достигнем краен успех, ако продължаваме да се наричаме канибали, нали? Модерно, модерно, ма колко да е модерно едно общество. Затова ние, отново научно обосновано, заменяме думата канибал с думата хомофил. Ми обичаме хората, к’во – не лъжем!

Така ние с професора пак си бутаме напред канибализма, но вече тези, които не ни харесват, ги наричаме хомофоби. Това обръщение става медиен стандарт. Хората, които си имат работа, много много не помнят откъде тръгва това, но не искат да ги наричат “фоби” и най-много са пас и не заемат активна позиция против нас. На фона на този обществен дрейф активираме два вида групи. Едната вдига глас в защита на хомофилите. Другата, съставена от отявлени психопати и обществено противоречиви фигури, агресивно крещи сега и веднага да избием всички хомофили и да ги направим на сапун.

Понеже нормалните хора никого не искат да избият и да направят на сапун, те естествено се дистанцират да вземат страна, за да не ги асоциират с очевидни девианти. Всъщност вече сме ги дистанцирали от позиция против канибализма! Следват тв репортажи за това как след мач между “Левски” и “Бистрица” едни идиоти са пребили други идиоти в рамките на спор за хомофилията. След като разумът е прецизно отстранен, идва ред на емоционалния шок.

Специални репортажи от болницата показват драмата на омотания в кървави бинтове човек успоредно с негова снимка от морето, от която е видно какъв симпатяга е. Той с тъжен глас ни казва, че не разбира защо обичта му към хората е причина за насилие. Гледащите си казват, че това може да са те или техните синове и дъщери, и изпадат в ужас. Следва социологическо проучване, което казва, че всички сме против насилието и подкрепяме правата на хомофилите.

Шах и мат! Остава само нашите съмишленици в парламента да се сезират от общественото недоволство и спешно да приемат закон. Както и да го кръстят, това ще е закон за правата на канибалите. По темата с половете и идентичността сме точно в тази фаза на процеса. Отделили сме думите от смисъла, нарекли сме пола джендър и сме казали, че който е срещу джендъра, иска да бие жените, изградили сме един куп науки и философии, които казват, че биологията е паранаука и отживелица.

Модерни сме само ако приемаме всяка прищявка за норма, защото другото е несвобода. Едните групи за натиск ни казват, че в “Младост” са заклали жена, защото не приемаме транссексуалните, другите ни дистанцират от активна смислена позиция с крясъци, че конвенцията ще доведе в България хиляди джихадисти манафи и че е ок да си млатиш жената, за която си женен, и това ти право ще се отмени точно с този документ. Остава само съмишлениците в парламента да го направят закон.

За идеологията стояща зад конвенцията

Линията между каузата за безграничните права, без никакви задължения, и тезата за реда и нормите е един от същностните вододели между либералната левица и десницата. Същото се отнася и до допустимостта една социална група да налага с революционен плам представата си за обществена подредба и инфантилната нужда да разгромиш всички, които не са съгласни с теб. Левицата гледа на несъгласните като на все още неузрели за идеологията им заблудени. Методологията на комунизма изисква въпреки неприемането то да бъде наложено, защото те знаят по-добре от мен какво е добре за мен. Лявото е характерно с всеотдайната си антропоцентричност, достигаща до мисловни върхове като: “Всичко в името на човека, всичко за благото на човека.”

Като казват всичко, имат пред вид точно това. Естествената подредба на нещата за тях е спирачка на прогреса. Идеологическият фундамент зад спорните текстове на конвенцията е безусловно левичарски. Базиран е на теорията на Х. Маркузе. Идеологията на Маркузе е марксистка, целта му е революция, която да разруши буржоазното общество. За разлика от Маркс той не вижда в работническата класа потенциал за това, защото вече се е ояла и примирила. Оръжието на неомарксистката революция според него трябва да са различните малцинства.

Агресивното поставяне в дневния ред на обществото на исканията на тези групи (често тежко маргинални и разбираеми единствено за самите групи) ще дестабилизира представите за норма, ще предизвика криза на смисъла, ще взриви опорите на обществения договор на това прогнило буржоазно общество. И така ще отвори път за градеж на прекрасния нов свят. Конвенцията е само детайл, процесът върви на всички нива. Няма мъжко и женско начало, няма ляво и дясно, всяко различие създава неравенство и несправедливост.

Изборът е дискриминация, а дискриминацията е отменена от закона. Ако за милениумите това е непонятно, по-възрастните помнят, че всичко, което започва с подмяна на идентичност, свършва с терор. През 1944 г. подменяха идентичността, като освобождаваха хората от бремето на собствеността, през 80-те – като ги освобождаваха от бремето на мюсюлманските имена, сега е ред да ни освободят от бремето на пола ни. Тук спорът ми не е с проф. Янакиев, а с ГЕРБ като политически застъпници на ратификацията.

Въпросът е защо десноцентристкото мнозинство в парламента поема ангажимент да реализира в България основния приоритет на левицата (по думите на социалиста г-н Тимерманс). Отговорът е в липсата на идеология и замяната й с конюнктура. Това не е отвлечен спор, докато токът поскъпва. Когато решенията ти за проблемите на обществото не са базирани на ценностна координатна система, ти не си политическа партия, а клуб по интереси или НПО. Важно е всяка партия да направи публична позицията си и това не е позиция по конвенция, а по ценности. Досега това са направили само ГЕРБ, ОП и РБ.

За политическите последствия

След всичко казано дотук не мога да се съглася с проф. Янакиев в лековатата му забележка, че няма драма, защото една група чете всичко, идващо от “Европа”, с “конспиративни очила”. Защото, когато Ал. Дугин казва, че сме братя и те ще ни помагат и защитават, а срещу това от “Европа” получаваме становища, заявени като императив, които мнозинството българи не реферират към нормата, печели Дугин. Когато сами си причиняваме това, нямаме право да се оплакваме от хибридни войни.

Важно е да се покаже, че Европа не е бюрократичната щуротия на брюкселските чиновници или манийните състояния на случайници в Европарламента. Европа не е съюз за търговия с въглища и стомана, от което да намажем (както мислят в ГЕРБ), не е и поле за либерални социални експерименти (както мисли левицата). Европа е общност, основана на ценности. Тези ценности са християндемократически и битката за тях е битка за обединена Европа. Вярвам, че съюзът ни трябва да има своите общностни, културни и физически граници, иначе е просто територия, която очаква да бъде превзета.

Убеден съм, че ще синът ми ще има много повече Европа в сърцето си и ще бъде много по-добър човек, ако с парите за образование му покажем Ларошфуко, Рилке и Аденауер, а не джендър и мултикултурни теории.

В заключение, подходът ни към конвенцията трябва да бъде или отхвърляне, или близък до този на англичаните, които първо ще си оправят собственото законодателство в синхрон с обявените цели на конвенцията и после ще преценят за ратификацията. Защото “совите не са това, което са”.

 

Advertisements