проф. дфн Валентин Канавров

Позиция на проф. дфн Валентин Канавров, ЮЗУ

30 януари 2018

Кой иска бързо, конкретно и ефективно да съдейства против насилието срещу жени и малолетни момичета? Истанбулската конвенция ли? Нищо подобно! Не приемайте празнословни конвенции. Променяйте законите. И ги спазвайте. И контролирайте тяхното спазване. И наказвайте тяхното престъпване: напр. продажбата на малолетни момичета с цел реален или фиктивен брак, секса с малолетни момичета, битовото насилие над жени, различните видове дискриминация над жени. Истанбулската конвенция отклонява и измества действителния проблем за борба против насилието срещу жени към джендър-идеологията.

Там, където джендър е основно понятие, жената стои на второ място, пребивава в роля, в жанрова позиция, в опция за смяна на пола и идентичността, в отчуждение. Джендърната парадигма не касае пряко жената. Тази парадигма не извежда на преден план жената. Не поставя ребром проблема против насилието срещу нея. Изобщо забравя репродуктивността и възпитанието на децата.

Има джендър. Няма жени. Съответно битката против тяхното насилие е пушилка от джендърно гледище.

Има джендър. Няма деца. Те бледо прозират през епруветки. Възпитанието им се поема от „ролята на майка“. Джендър-идеологията е пагубна за развитието на детската психика. Тази идеология не бива да се разпространява в детски градини и училища.

Ако от Истанбулската конвенция се изчистят всички джендърни нюанси, тя ще бъде приета на мига. За да свидетелства за обществената загриженост у нас за жената и децата.

Иначе джендър е интересна тема. Игрова парадигма, с малко изкуство и доза освобождаваща фриволност. Но както чистият разум има граници, така и рационалното и емоционалното самоопределяне трябва да имат граници. Граници на интелектуална, правна и социална регламентация. Социалният идентитет в важен, но когато замести биологичния се превръща във фиктивно и пагубно за обществото тъждество на Аз-а. Впрочем ролевият идентитет е истинска параноя.

Декадансът на абсолютния дух и чистия разум е реален духовен процес. Но не бива онтологичната деструкция, която породи джендър, да доведе до тотален ценностен разпад. Еко-логичното трябва да избуи по-нашироко, а не да се ограничава единствено до вегетарианство и защита на горите и ледовете. Време е да наблегнем на „екологичната антропология“ и здравословните идеи, а не да отваряме кутията на Пандора. Отново трябва да преосмислим изконните християнски ценности. За да не допуснем тотална разруха на българина и българката и ги запазим за бъдещето.