чл.-кор.проф.дфн Ангел Стефанов

30 януари 2018 г.

Мотивите ми за неприемане на Истанбулската конвенция са следните:

  1. Този документ се отнася до насилието на жени и момичета, и до домашното насилие. Той не покрива други форми на насилие, които не са по-маловажни от хуманна гледна точка, като например насилието в училище, или насилието над животни. Обществото се нуждае от по-обхватен в своето съдържание документ срещу насилието над живи същества „в мирно време и в ситуации на въоръжен конфликт“ (чл.2, т.3).
  2. Конвенцията се фокусира предимно върху насилието над жени, основано на пола (чл.2, т.2), но вменяваното понятие за пол, рефериращо към женски такъв, е размито.
  3. Това понятие е представено в чл.3, т. „в“:„„пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете“. Следователно насилието трябва да се инкриминира и по отношение на хора от мъжки биологичен пол, но самоопределящи се в своята социално изградена роля и поведение като същества по-скоро от женски или от някакъв друг, неясно как социално изграден пол. Добре, но ако традиционно закрепените и приети културни и религиозни нагласи в дадена страна не приемат какъвто и да е трети пол, различен от мъжки и женски, то тогава това неприемане, или в някакъв смисъл заклеймяване на такова самоопределяне, би се окачествило, съгласно разглежданата Конвенция,като насилие. Но обществото в такава страна не само, че не би се съгласило да бъде упреквано в насилие, а би приело такова наложено от Конвенцията самоопределяне, като противоречащо на исторически закрепените критерии за оценка на реалния биологично изразен пол на самоопределящия се, и в този смисъл, като нежелано и неподкрепяно от установените правни и етически норми отклонение. Ратифицирането тогава на Истанбулската конвенция от приемащите правни норми органи в такава страна ще води до силно обществено недоволство, конфликти, както и до различни форми на насилие, тъкмо което Конвенцията иска на думи да премахва. Иначе казано, Истанбулската конвенция вместо да води до намаляване на насилието, ще генерира такова. Затова тя не бива да се ратифицира в такива страни, а България е тъкмо такава страна.